Дядово - основна информация
 

Селищната могила е разположена е в южния край на село Дядово, на 8 км южно от Н. Загора, в близост до централния път, пресичащ страната по оста север-юг. След няколко години само на километри от нея ще минава и новата магистрала Тракия. Както и останалите селищни могили в района на Нова Загора, където е най- голямата концентрация на селищни могили в Европа, тя е възникнала в края на 7-мото и началото на 6- то хил. пр. Хр., във времето на ранния неолит. В Тракия първите земеделци и скотовъди намерили подходящи почвени и климатични условия за добър и сигурен поминък и уседнал живот. Могилата възниквала върху малко възвишение на брега на река Блатница, до два извора, разположени в северната й периферия, където сега има голям заблатен участък. Има неправилна овална форма с размери при основата 220 м изток - запад и 140 м север - юг. Повърхността й в горната част заема площ от около 8 дка. Дебелината на културните напластявания в северната й половина е около 18 м, а поради естествения наклон на терена в нейната основа, в южната й част е около 14 м. Селищната могила до с. Дядово е една от най-големите в Европа. 30 годишни съвместни проучвания на български, холандски и японски археолози днес я превръщат в един от най- важните обекти в Европа не само за учените от цял свят, но и за всички, интересуващи се от развитието на човешката цивилизация . Вече изцяло е разкрито голямо средновековно българско село от ХІ-ХІІ в. с некропол и малка църква, както и късно антична крепост - добре запазена и сега , със своите каменни стени, порта, кули и сгради. Селищната могила при с. Дядово е особено значима с направените тук открития в пластовете от бронзовата епоха от 3-2 хил. пр. Хр. Те представят една съвършено нова картина на развитието на древните култури в българските земи, разкриват хода на развитието на човешката цивилизация в Средиземноморието, формирането на културата на един от най- древните европейски народи – траките, и техните връзки с Европа и Азия. Селищната могила е единственият праисторически паметник в България, който предоставя информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил. пр. Хр. Тук е открита уникална система от ровове от средната бронзова епоха ( нач. на 2 хил. пр. Хр.), от които най-вътрешният, облицован с камъни ров, ограждал вътрешен град, или цитадела, свързани с царско-жреческата власт в раннотракийското общество. Този ров в югоизточната част на селищната могила, представлява уникален елемент на градоустройството и предстои да бъде реставриран. Дълбок 2 м. , и сега облицовката му от необработени камъни е запазена в отделни участъци. В центъра на ограденото от него пространство се е намирала ритуална яма. С тази своя планировка от 2 хил. пр. Хр. селищната могила повтаря градоустройствения план на древната и легендарна Троя. Тя е свидетелство за процеса на „тракизация” на легендарния Илион, чийтонай- верни съюзници са траките. Сходството плана на селищната могила при Дядово и на Троя, дават основание селищната могила при с. Дядово да бъде наричана и „Тракийската Троя”
Проучвания и екип: За пръв път могилата е спомената в научната литература от братя Шкорпил през 1898 г. под името Дедекьойска могила. Тогава върху селищната могила ясно личели останките от късноантичната крепост - портата в югоизточната стена, от която излизал път, застлан с камъни и продълговата правоъгълна сграда с кула в южната част. През 1977 г. започва археологическото проучване на селищната могила в Дядово в рамките на съвместен българо-холандски проект “Етногенезис на траките” През 1984 г. към археологическия екип се присъединяват и специалисти от Токайския университет. Разкопките продължават и сега. Много модерни интердисциплинарни методи са приложени в разкриването тайните на древността, в която се заражда тракийската култура – от космически и въздушни снимки, през геофизически и археомагнитни изследвания до палеоботанически, анторопологични и палеозоологични.
Научни ръководители на археологическите разкопки: 1977 г.- 1987 ст. н.с. д-р Румен Катинчаров , Археологически институт с и музей - БАН, зам. –ръководител Б. Борисов(ИМ Нова Загора) от 1988 - ст. н.с. д-р Диана Гергова, Национален Археологически институт с и музей - БАН, зам.-ръководители М. Кънчев, Т. Кънчева – Русева(ИМ Нова Загора), Д. Генов(СУ”Кл. Охридски”) Холандия - Фондация Хенри Франкфорт: проф. Я. Бест, д-р Я. Стронк; Япония - Токайския университет: проф. Х. Сузуки, проф. Т. Секине, проф. Х.Камуро.

Материалите са предоставени от ИМ Нова Загора

 
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
   
 
 
За сайта | Нова Загора - археологически обекти | Казанлък - археологически обекти | Маршрути | Контакти
Copyright © 2007